Град Велико Търново през вековете е бил исторически, духовен и културен център, развиващ и запазващ българското християнство, бит и култура.
Един от най-известните духовни паметници на Търновската художествена школа е православната църква „Свети Четиридесет Мъченици“, намираща се в западно в подножието на крепостта Царевец във Велико Търново.
В чест на победата над Теодор Комнин в битката при Клокотница през 1230г., българският цар Иван Асен II издига църквата „Свети 40 мъченици“ върху вече съществуваща по-малка църква.
Въпреки неустоите на времето, природни бедствия и османско владичество, църквата и до днес е запазила част от невероятните си стенописи и живопис.
Църквата „Свети 40 мъченици“ в старо Търново е била превърната в джамия по време на властването на османците, при което са били унищожени иконите, иконостасът и стенописите.
Все пак и до ден днешен може да се насладите на стенописите „Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан“, намиращ се на входа на църквата, както и на „Св. Анна Млекопитателница“. Има и запазени части от картинен календар с месеците май, август и ноември.
Едни от най-значинимите старобългарски епиграфски паметници – символи с историческо и културно значение за целия български народ – са запазени в църквата „Свети Четиридесет Мъченици“, а именно: Омуртаговата, Асеновата и граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум.
Проучванията и изследователската дейност за църквата започват след Освобождението.
Изключително голям интерес събужда откритието на археолога Въло Вълов през Октомври 1972г., когато попада на т.нар. Калояново погребение – гроб в северната галерия на църквата „Св. 40 мъченици“във Велико Търново, който по всичко личи, че е на българския цар Калоян от рода Асеневци.
