Ако Ви е харесала статията, моля подкрепете ни, като оставите отзив тук Благодарим! 🙂

Крепостта Царевец се намира в един от най-значимите и красиви български градове, Велико Търново привлича хиляди туристи от цял свят, които идват, за да се насладят на архитектурните и исторически забележителности на местността.

Градът, столица на Втората българска държава (1878-1879г.), е разположен стъпаловидно покрай извивките на река Янтра, на чийто два бряга можете да откриете хълмовете Царевец и Трапезица, носещи магията на историческото ни минало и духа на древността.

Част от „Стоте национални туристически обекта“, крепостта Царевец е била главната българска крепост по време на Второто българско царство, когато Търновград е бил столица. Хълмът Царевец е бил защитен от всички страни с мощна крепостна стена и кули.

     Крепостта Царевец разполага и с дворцов комплекс (строен по времето на цар Иван Александър около 1360г.) Патриаршеска църква „Възнесение Господне“ и сложна укрепителна система, изградена от множество околовръстни стени, бойници и кули.

Една от най-известните кули е Балдуиновата кула. Наименованието си носи от легендата за латинския император Балдуин Фландърски, за който се счита, че е пленен от българския цар Калоян и ослепен в нея. Кулата е изцяло реставрирана и е една от най-значимите забележителности на Царевец.

Дворцовият комплекс на Царевец е бил средище на българските царе и средновековни владетели, пишещи и създаващи историята на България. Дворецът разполага с тронна зала, царски покои, дворцова църква, бойни кули и два входа – от север и юг.

Тронната зала на Царевец и приемните помещения се намирали в непосредствена близост до северния вход и били украсени с жипосини стенописи и мрамор.

В дворцовата църква, която била кръстокупулна, се счита, че са се съхранявали мощите на почитаната българска светица Св. Петка Търновска.

Патриаршеската църква „Възнесение Господне“ е била самостоятелна крепост. Тя се разполага на най-високото и централно място на хълма Царевец. Патриаршията, наричана още „Майката на всички български църкви“, регулирала административното управление на средновековния църковен живот в България.

Художественото оформление на интериора на църквата е дело на художника Теофан Сокеров, наложено от пълната и рекоснтрукция  и допълнителна реставрация.

Патриаршеският храм в крепостта Царевец разполага с голяма кула-камбанария или т.нар. кула-звънарница, която не е характерна за църковните постройки от Средновековито.

За храмът „Възнесение Господне“ се е вярвало, че пази мощите на Св. Михаил Воин и на канонизираните за светци български патриарси Йоаким I, Макарий и ЙоакимIII.

Археологичесите проучвания установяват, че градът на хълма Царевец е бил гъсто застроен и населен. Открити са множество жилищни и стопански сгради, 22 църкви и 4 манастирски комплекса. Освен царе, боляри и духовенство, градът е бил заселен и от множество занаятчии, търговци и земеделци.

Друг паметник на историческото наследство в Царевец е Лобната скала. Тя се намира в северната, най-заострена част на хълма. Под самата скала се е образувала дълбока пропаст, която служела за наказание на осъдените на смърт – били са хвърляни от скалата в пропастта. И тук отново ще споменем латинският император Балдуин Фландърски, за който се счита, че е хвърлен от тази скала през 1205г.

Лобната скала се свързва и с множество предания и легенди от времето на Османско владичество. Историята разказва как на нея е трябвало да бъде обезглавен българският патриарх Евтимий, но чудо вцепенява ръката на палача, а турците застинали от страх и ужас, поради което патриархът бил пощаден.

Посещавайки хилядолетната крепост Царевец, може да се насладите на историческия дух, носен от полъха на средновековното минало. Магическо и мистично усещане за историческо завещание и очарование.

Нашите гости в Чамурковата къща ще имат възможността да се насладят на гледка от различна перспектива от поляната, която е на 200 метра след бензиностанция Петрол на 20 минути пеша от къщата.

Навигация към Царевец през Google Maps свалете от тук